„Гнездо под Балкана“ Д-р Д. Бойчев

АЗ ТУЙ СЕЛО ЩЕ ГО НАПРАВЯ ЧИСТО БЪЛГАРСКО

/предание/

Това са думи не на някой български патриот, родолюбец или националист, а на най-богатият турчин в с. Бичарлии Ибрям ага Балтоолу, човек до когото всички допират за туй-онуй, дето е речено по турски филан-фъстък. Тогава за него казват, че е биюк-къфала кефир, то значи умен човек, чиято мъдрост ползуват бедни и богати, а на бездомните дава пари хей така за хаир. Богат, много богат бива Ибрям ага Балталият в турско, па и в българско след освобождението. Дядо му обаче, също Ибрям, е сетен сиромах. Притежава в миналото само две нивки, слабовато конче и нищо и никаква малка каручка, а за къщата не е за разправяне.

Ниското му самочувствие го кара да върви винаги приведен, замислен и глава да не повдига, за да не срещне унизителния поглед на някой каяфетлия турчин. Няма как, сиромашията го принуждава да се глави на работа при местните чорбаджии, при които лете аргатуват балканджиите от габровския балкан и по-точно от Зелено дърво, Топлеш, Делиджеците и Тодорчетата, и заедно с тях търпи обидите, ругатните и униженията на работодателите. А те колибарите са честни, мирни, работливи, весели, затова с нетърпение чака лятото, за да е отново с тях. Обиква ги и често, когато говори, се обръща към тях с думите: „аретлици”, „аркадаши” т.е. приятели.

Никога не е късно човек да промени начина на своя живот. Стига късметът да е на негова страна. Ето, какво се случва. Една топла есенна привечер – отчаян от теглилата, породени от беднотията, дядото на Ибрям ага Балтоолу, отива на своята нивка, която се намира до Горуня на днешния микроязовир и започва да разкопава огромния синор – белки си увеличи мъничко земицата. Свечерява се, а той с мъка продължава да работи и изведнъж чува шум от счупена керемида. Разравя наоколо земята и пред очите му се открива кюп, а вътре злато. Едва не припада. Оглежда се настрани – тишина. И кучи лай не се чува. Обхваща го страх – ами ако някой дойде сега, какво ще прави!...Златото тежи. Не може да го вземе на ръце, затова си отива в къщи, впряга слабоватото конче в малката каручка и тихо-мълком се връща на щастливото място. Натоварва златото, но страхът му се увеличава. От всеки храст и дърво му се вижда, че се движат хора.

С последни усилия изчакват потайно време и се прибира в мъничката си къщурка. Скрива златото. Никой да не знае…И от тогава започва да изчезва от селото. Понякога се връща след месец-два, половин година, че и повече. На „печалба”…Докато един слънчев ден се появява с два охранени арабски жребеца, впрегнати  в скъпа, шарена каруца. И каяфета му, т.е. външният му вид, е друг – прилича на баш чорбаджия. И чорбаджия е !...

Старият Ибрям, който ползва облагите на златото, започва да купува ниви, градини, ливади не само в землището на Бичарлии, но и в землищата на Химитлии, Сахранетата и Баяслии. „Бре, от де тия алтъни у тоя сетен сиромах”, думали бичарлийските турци и гледали завистливо. Други пък им отговаряли: „Нали ходи човекът на гурбетчилък, от там са алтъните…”

Едни се съгласяват, други не, но най-радостни са габровските колибари, които биват радушно приети на работа в неговия емляк плодородна земя.Най-хубавата в споменати всички землища...

Дядо Ибрям хиляди заръки прави към своето потомство да главят за аргати балканджии от габровските колиби повечето негови познати от измекярско време, защото са хора чалъшкъни, напират за работа и зло никога няма да им причинят. И още нещо  - по-малко да наемат чираци от местните турци, които са зеде явашлии и айнаджии…Тази заръка строго изпълнява обичният му внук Ибрям ага Балтоолу и си спечелва много врагове от бедните и богати турци, затова те решават да си отмъстят.

В турско не би могло да стане. Тогава той е първи сред първите с подкрепата на каймаканина нищо лошо не могат да му сторят, но вече е 1883 г….Румелийско време. Работата е друга!?...Течения разни…Трудно им се хваща краят…Обвиняват го, че овните, които той отглежда за байрям, неговите чираци ги пасат къде да е из нивите и градините на местните стопани. Добре дошло. Сгоден случай да му отмъстят. Заможните насъскват по-долна ръка турци и те нанасят тежък побой на Ибрям ага, толкова тежък, че той половин година бива церен от чикакчи Нона от с. Хасат/Крън/ и от известната якмаджийка Зехра Хазнатарова от гр. Казанлък. Най-после идва на себе си и казва крилатите думи: „АЗ ИЛИ КАЛПАК ЩЕ НАЛОЖА, ИЛИ КАЛПАК ЩЕ ДОВЕДА, АЗ ТУЙ СЕЛО ЩЕ ГО НАПРАВЯ ЧИСТО БЪЛГАРСКО” и в една ведра есенна утрин каруцата му с двата черни жребеца полетява към село Юренлии/днешно с. Асен/, и след дълги разговори и обещания, успява да склони Христо Базиргянов и Тотю Малешков отново да се преселят – този път в с. Бичарлии.

Селото им се вижда гиздаво. Има равногорие, през което тече река Бююк дере/Лешница/. Близо е до Балкана и най-важното до град Казанлък.

Какво друго да искат. Очите им заблестяват от радост и твърдо решават да останат тук веднъж-завинаги. И остават…

Ибрям ага продължава да отмъщава на своите „събратя”, които му нанасят тежък побой. Продава нивите си на ниски цени, а вписва високи с цел близките да не могат да ги изкупуват, съгласно тогавашните традиции и закони. Същевременно дипломатично подканва габровските колибари да се преселват в селото. Притиснати икономически/съгласно стратегията на Ибрям ага/ турците започват масово да се изселват и Бичарлии, което по-късно/1906/ е прекръстено на Голямо Дряново остава чисто българско село, та и до днес.

След години/според Стефан Базиргянов, внук на Христо Базиргянов/ Ибрям ага Балтоолу идва с двамата си сина и казва на Христо Базиргянов: „Бай Христо, тук у вас има нещо, ако се съгласиш да го разделим по равно ще ти кажа къде е, ако ли не – тръгваме си”. Бай Христо като добър, сговорчив и услужлив човек се съгласява. Тогава пришълецът прави две крачки и половина в приземната стая и подканва: „Копни, Христо, тук”. Стопанина вдига рогозката, удря няколко пъти с копача и се показва голямо гърне. „Ха сега, отвори го!”…-нарежда гостенинът. „Злато, злато, леле, колко злато!”, изумен казва Христо Базиргянов и го сипва на паралията. И двамата умни, и честни хора, разделят го по равно, и след богата гощавка се сбогуват по живо, по здраво!...

септември 2013 г.                                                          д-р Денчо Бойчев

 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg